Първата обсада на Виена
Обсадата на Виена през 1529 г. съставлява първият опит на Турция да превземе австрийската столица.
През август 1526 султан Сюлейман I разгромил унгарската войска в борбата при Мохач. Половината маджарски бойци починали в борбата, другата половина били пленени, тъй като нямали път за оттегляне – зад тила им бил Дунав, и изклани. Унгарският крал Лайош II Ягелон се удавил в тресавище. След това южната част на Унгария попаднала под властта на турците.
През пролетта на 1529 г. Сюлейман І събрал мощна войска на територията на днешна България. Намерението му било да превземе цяла Унгария. Броят на неговите бойци бил към 120 000 души, измежду които молдавски и сръбски дружини. Самият султан командвал армията, а за собствен асистент назначил Ибрахим-паша – бил грък-вероотстъпник и някогашен плебей.
Турските войски тръгнали на 19 май 1529 година Ала още през цялото време събитията се оказали против тях.
През пролетта имало изключително мощни дъждове. Много оръдия и камили затънали в калта и се наложило да бъдат изоставени.
На 6 август турците стъпили на унгарска земя. На 18 август пред султана се явил предателят Янош Заполя, който му засвидетелствал своето послушание и оказал помощ на турците да завладяват няколко австрийски замъци. На 8 септември паднала унгарската столица Буда.
Австрийският гарнизон на Виена се готвел за защита.
Австрийците знаели, че за тях няма да има благосклонност – в това се убедили, откакто турците изклали всички пленници при завладяването на Буда. Австрийският ерцхерцог Фердинанд І незабавно отпътувал за Бохемия (дн. Чехия) и помолил за помощ брат си Карл V – крал на Испания и император на Свещената римска империя. Но той бил въвлечен в тежка война с Франция и не можел да окаже основна поддръжка на Фердинанд. Изпратил единствено няколко полка испанска конница.
Австрийският маршал Вилхелм декор Рогендорф поел общото управление на защитата на Виена.
За собствен заместител назначил 70-годишният немски наемник-ландскнехт граф Никлас Залм, който се бил отличил в борбата при Павия (1525) – наричана „ последната борба на Средновековието и първата борба на Новото време “. В нея за пръв път всеобщо се употребило ръчно огнестрелно оръжие – мускети и аркебузи. При Павия граф Никлас персонално се бил с френския крал Франсоа І, като и двамата получили рани в дуела.
Той дошъл във Виена отпред на отряд немски ландскнехти и испански мускетари, като незабавно се заел с укрепването на градските стени. Заповядал да зазидат всичките 4 градски врати и да подсилят стените, чиято дебелина тук-там не надвишавала 2 метра. Разпоредил построяването на землени бастиони и наредил да се разрушат всички къщи, които пречели на строителството.
Турската войска се озовала пред Виена в края на септември 1529 г. Но ситуацията й надалеч не било положително. Европейската природа била срещу турците. По сложния път за Австрия през целия Балкански полуостров те изгубили голям брой тежки оръдия, предопределени да разрушат стените на Виена. Много реки преливали и пътищата били в тиня. Оръдията затъвали в калта и потъвали в блатата. Умрели стотици камили, които носели муниции, оръжия и снаряжение.
В резултат на това турската войска наближила Виена доста отслабена. Сред нея се разнасяли заболявания, заради което доста бойци не можели да държат оръжие.
Независимо от това, Ибрахим паша изпратил на обсадените трима богато облечени европейци с предложение да предадат града. В отговор граф Никлас на собствен ред изпратил на пашата трима богато облечени мюсюлмани, без никакво обръщение. Самата липса на отговор била задоволително красноречива.
Обсадата почнала. Турската артилерия се заела да унищожава градските стени, само че по този начин и не съумяла да аргументи обилни вреди на австрийските землени укрепления. Стрелците с лък на турците също не нанасяли особена щета на обсадените.
Опитите да се прокопае под земята проход към града или минни подкопи също приключили с цялостен неуспех. Обсадените непрестанно правели „ вилазки “ – излизания от крепостта, и атакували обсаждащите, като разрушавали изкопаните подкопи и тунели. Веднъж насмалко не завладели самия Ибрахим паша. Те също разкрили и разрушили няколко минирани подземни тунела.
На 6 октомври 8000 европейци създали огромна вилазка отвън града и унищожили доста от подземните проходи на турците – макар че самите те понесли огромни загуби при отстъплението си.
На 11 октомври валял изключително мощен дъжд. Плановете на турците да взривят градските стени претърпели финален неуспех. Шансовете им за победа стремглаво намалявали. Фуражът приключил, растял броят на дезертьорите, болните и умрелите от ограничения и рани. Дори еничарите се оказали в мъчно състояние.
Ибрахим паша нямал различен избор, с изключение на да се отдръпна. На 12 октомври той свикал боен съвет, на който предложил да създадат финален опит за взлом. Ако той се окажел сполучлив, заречен на бойците да усили възнаграждението им.
Но европейците отблъснали и това нахлуване. Аркебузирите, мускетарите и пикинерите (бойци с копия, дълги 5-5-6 метра) успешно защитили стените.
В нощта на 14 октомври обсадените чули ужасни крясъци, идващи от вражеския лагер – преди отстъплението си турците отрязали главите на всички пленени християни. Докато се оттегляли, завалял сняг, извънредно рано за това време на годината. Трябвало да изоставят боеприпасите и оръдията.
Турската флотилия на Дунава била атакувана неведъж. Много турци били избити в къси битки по време на противоположния път. Така Виена за пръв път защитила Европа от мюсюлманското настъпление. Щяла да го направи още веднъж след 154 години – през 1683-та.
